Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 13, на Съб Сеп 02, 2017 4:29 pm
Септември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Calendar Calendar


Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.

Предишната тема Следващата тема Go down

Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.

Писане by ophelia ansel. on Пет Сеп 01, 2017 1:07 pm



ophelia ansel

Късно е. 
Сигурно е есен. 
Късно е. 
Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът.
Сънувам.
Теб. 
Помниш ли-... помниш ли ме?
Разбира се, че не. 
Ти си размил се във времето силует.
Контур в съзнанието ми.
Неизпълнено обещание.
Помниш ли-... помниш ли ме? Не?
Аз обаче помня.

Спектър.
Чувството на летаргия бавно чезне.
Постепенно възприятията се възвръщат. 
После идват и цветовете.
Ярки
Неясни
И може би размити.
А срещите ни се състояха в цветове. 
Гамата беше восъчно жълто, размиваше в жълтопепеляво и завършваше с виненочервени оттенъци. Светлините бяха приглушени. Музиката беше стихнала. Кълба дим се виеха мудно. Глъч и смях се носеха из задименото помещение. Тя се усмихваше над чашата вино. Момиче без възраст. Нежните й черти изпъкваха неестествено на порочния декор. Чашата й беше наполовина празна, кичур коса беше паднал през лицето й. Говореше безспир - за далечни светове; за несподелената любов; за галактики и звезди, а аз попивах всяка сричка, всеки нюанс на мекия й глас. В миг ритмични звуци гръмнаха отново по даден знак. Времето минаваше, а разговорът течеше. Трябваше да тръгваме. Кога ли щях да я видя отново?
Гамата беше сива, до черна, с фосфорно бели щрихи. Тя рядко говореше за себе си. Спомените по миналото й носеха неимоверна тъга. Затова спрях с опитите си да я разпитвам. Съществуваха обаче дни, в които тя ми разказваше. Дребни неща. Говореше, а аз я слушах със захлас. Изражението й се променяше, на моменти по него проблясваше радост, а в други мигове, се четеше болка и страх. Страхуваше се. Страхуваше се от нещо. В тези моменти жълтите точици в пъстрите й очи потъмняваха и траурна усмивка застиваше върху меките й устни. Пътите, в които я виждах такава прогаряха дупки по кожата ми. Четвърта степен изгаряне.
Последният път, в който я видях, гамата беше лимонено, стигаше нюанси на пурпурно, с отсенка на синьо. Имаше маргаритки в косите си. Казах й, че е красива. Тя се смееше. „Някой ден ще бъдем аз и ти срещу света, някой ден..“ шептеше тя. Обещание заключено между четири очи. И аз вярвах. И се надявах. Силно. Ала изгубих я някъде в тишината, или може би някъде по прашните пътища. Потъна в тъмнината, в море от пълна вечност.

twenty
witch
adelaide kane
starship ranger becky , @ atf
avatar
ophelia ansel.
witch
witch

Брой мнения : 6
Join date : 01.09.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.

Писане by Gianluca. on Пет Сеп 01, 2017 1:16 pm

Невероятна героиня. Одобрена. Как искаш да ти сменя името?



I CAME AND I WAS NOTHING
Give me hope in silence. It's easier, It's kinder. Tell me not of heartbreak. It plagues my soul, it plagues my soul. And bury me beside you, I have no hope in solitude. But I am not the enemy. It isn't me, the enemy. But I came and I was nothing. And time will give us nothing. So why did you choose to lean on a man you knew was falling?
avatar
Gianluca.
moderator
moderator

Брой мнения : 10
Join date : 24.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.

Писане by ophelia ansel. on Пет Сеп 01, 2017 1:19 pm

Благодаря! Нека бъде ophelia ansel.
avatar
ophelia ansel.
witch
witch

Брой мнения : 6
Join date : 01.09.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.

Писане by Gianluca. on Пет Сеп 01, 2017 1:23 pm

Готова си. Приятно прекарване!



I CAME AND I WAS NOTHING
Give me hope in silence. It's easier, It's kinder. Tell me not of heartbreak. It plagues my soul, it plagues my soul. And bury me beside you, I have no hope in solitude. But I am not the enemy. It isn't me, the enemy. But I came and I was nothing. And time will give us nothing. So why did you choose to lean on a man you knew was falling?
avatar
Gianluca.
moderator
moderator

Брой мнения : 10
Join date : 24.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите