Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 13, на Съб Сеп 02, 2017 4:29 pm
Септември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Calendar Calendar


mayhem.

Предишната тема Следващата тема Go down

mayhem.

Писане by mayhem. on Съб Сеп 02, 2017 10:54 pm



Adrian Mesarthim
demon • na  • FC: Will Tudor


Едва ли имаше някаква закономерност, която да посочва кой да бъде лош и кой добър.
Но Ейдриън вярваше. Може би някой го бе проклел още от самото му раждане. Роден с огромна сила, Ейдриън наследи и очакванията на сборището си. Не успя да ги оправдае. Младият вещер прекара години, опитвайки се да бъде онова, което всички очакваха. Стремеше се към контрол и спокойствие, но те сякаш винаги му бягаха. Никога не беше достатъчно. Той никога не беше достатъчно добър. Дори нямаше нужните качества, за да овладее силите си. Самосъжалението бавно започва да се превръща в гняв. Неконтролируем. Опасен. Смъртоносен. Ейдриън започна да се отдалечава от така желания контрол и се вкопчи омразата. Към останалите. Но вай-вече към себе си. Може би това беше моментът, в който душата му беше погубена. Разочарованието в очите на родителите му бързо се трансформира в страх от силите на младия вещер. И той растеше. По-силен. По-опасен. Не го прогониха, страхувайки се от онова, което можеха да създадат. Това нямаше да реши проблемите им. Нямаше да спаси сборището от проклятието, в което се беше превърнал Ейдриън Месартим.
Беше на осемнадесет, когато решението беше взето. Ейдриън имаше хиляди възможности да си тръгне и да потърси живот надалеч. Може би нямаше да има дълъг. Може би гневът му щеше да го погуби достатъчно рано, за да го избави от участта, която последва. Но той не тръгна. Остана при тях, воден от едната останала добра частица вътре в него. Вярваше, че той трябва да застане начело на сборището и да ги поведе към нечувани успехи. Искаше да бъде велик, но не сам, а с тях. Не беше толкова ужасен, колкото те искаха да бъде. Макар и обгърнат в мрак, макар и обсебен от ярост, Ейдриън си оставаше едно момче, което не успяваше да оправдае очакванията на най-близките си хора. Той беше този, който не спираше да ги разочарова. Те го превръщаха в чудовище. Но денят настъпи и решението беше взето. Ейдриън Месартим нямаше да бъде прогонен. Не можеха да допуснат подобна заплаха. Истината е, че взеха решението лесно. Без колебание. Без съжаление. Решиха, че смъртта е единствения избор. Краят беше тяхното решение и той щеше да дойде за младия вещер. Ейдриън го разбра в момента, в който се озова в капан. Беше твърде късно за него. Дори собствения му гняв не можеше да се пребори със силите на цялото сборище. Така те бавно започнаха да отнемат частици от душата му. Всеки от тях забиваше острие в тялото му, отнемайки му нещо ценно. Накрая остана единствено безжизнено тяло, което лежеше на земята. Кръвта му попи в някога плодородната земя и я превърна в пепел. Така те отнеха и последната частица добро в него.
Ейдриън Месартим загина, когато беше още момче. Загина, защото му отнеха правото да живее и да избира. Той напусна този свят с разбито сърце. Самотен. Гневен. Но той напусна този свят, за да се върне. По-силен. По-опасен. Огънят, който подхранваше гнева му, се превърна в лед. А студеният му гняв щеше да им отмъсти. Той го върна. Той го превърна в адско изчадие.
Няколко години по-късно Ейдриън се върна, за да си отмъсти. Притежаваше различна сила, която не беше по-малко опасна от предишната, но този път я контролираше. Това се случи преди много години. Сборището му отдавна не съществува. Малкото наследници са разпръснати по света или дори не подозират за силите си. Казват, че над тях е тегнело проклятие. Може би грешат. Може би е просто Ейдриън.

avatar
mayhem.
demon
demon

Брой мнения : 2
Join date : 01.09.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: mayhem.

Писане by violet; on Нед Сеп 03, 2017 1:13 am

Одобрен си. Добре дошъл и приятно прекарване!


любовта е трагедия
Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.
avatar
violet;
founder
founder

Брой мнения : 72
Join date : 06.08.2017

Вижте профила на потребителя http://jointhemurder.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите